Мюнхен-Венеция ÖBB nightjet NJ40463

Доклад за пътуване със спален вагон от Мюнхен до Венеция с две малки деца

Отидохме на първата си почивка с нощен влак през лятото на 2022 г. Преди това ми беше много трудно да получа информация за планирането на пътуването ни с две малки деца. Понякога получавах противоречиви отговори от официалните органи по телефона и по електронната поща, които след това при поискване отново се променяха по различен начин. Затова реших да предоставя още едно парче от информационния пъзел за други пътуващи с нашия доклад за пътуването.

Първоначалният ни план за 2020 г. беше да пътуваме от Мюнхен до Венеция, след това с ферибот до Ровин, оттам с автобус до Риека и оттам обратно до Мюнхен със спален вагон. След това дойде Корона и отложихме пътуването си, а през пролетта на 2022 г. по маршрута Мюнхен-Венеция можеха да се резервират само спални вагони, но не и по маршрута Мюнхен-Риека. Тъй като бихме искали да запазим стария маршрут, направих запитване на различни места по електронна поща и по телефона. Информацията варираше между "спалните вагони по принцип вече не се движат по този маршрут" и "резервацията на спални вагони ще бъде активирана едва по-късно". Тогава променихме плана на Мюнхен - Венеция - Пореч - Венеция - Мюнхен.

Резервирахме билетите си за влак за периода 8-17 август в края на февруари на уебсайта на ÖBB. Продажбата на билети винаги започва 180 дни преди датата на пътуването. Когато резервирахме влака, имахме възможност да избираме между седалка, кушет вагон (4 легла), спален вагон (от 1 до 3 легла) и спален вагон делукс (от 1 до 3 легла + душ/WC). Ние избрахме спалния вагон с три легла. Резервирахме за двама възрастни и две деца (2 и 5 години) за двама възрастни и 6-годишно дете. Децата под 6 години всъщност не плащат нищо, но това е единственият начин да получим спален вагон с три легла. Планът е двете малки деца да споделят едно легло. Заплатихме общо 413,60 евро за четиримата души и пътуването в двете посоки. В средата на април цената вече беше 463,60 евро. В началото на май тя беше 473,60 евро, а спалният вагон Deluxe вече не се предлагаше. На 17 май спалният вагон за този конкретен ден също вече не се предлагаше. От средата на юни вече нямаше налични билети за предпочитаната от нас дата. Ето защо е силно препоръчително да резервирате изключително рано.

Оборудване и размер на купето:

Двете долни легла са широки около 70 см (измерено като 2 листа хартия А4 по дължина и половин къса страна), а матраците са дълги около 175-180 см (малко повече от моя ръст). Около матрака обаче има 5-10 см разстояние до стената. Това осигурява малко повече пространство, но пък през нощта могат да паднат предмети. Горното легло е също толкова широко. Тъй като обаче влаковете са по-тесни в горната си част поради кръглия покрив на влака, матракът е значително по-къс. Въпреки това горната част на купето на влака стърчи в зоната на прохода. Подобно на "едностранно Т". Основата на матрака се простира в тази издатина. Повърхността за лежане обаче е прекъсната от пролука с широчина около 5 см и в издутината вече няма матрак, а тапицирана с кожа повърхност. Това означава, че лежите с глава и врат върху кожената повърхност, а с рамене върху пролуката. Това е много неудобно. Разбира се, би било възможно просто да легнете на леглото в обратната посока. Въпреки това височината на тавана в другия край на леглото е много ниска поради кръглия покрив с въжета.

Леглата имат метална планка откъм дългата страна, а металната планка на горното легло също минава почти през цялото купе. Към тези решетки е прикрепена предпазна ограда, а към горното и средното легло - два винта директно към леглото. При едно от двете пътувания обаче единият от двата винта се беше счупил и предпазната релса беше практически неизползваема. Тъй като спях на това легло с 2-годишното си дете, сметнах, че това е на границата. Поставихме стълбата пред леглото като допълнителна защита и тя проработи доста добре. Стълбата е прикрепена към горната релса и следователно може да се използва гъвкаво, където ви е необходимо. Металните решетки също са чудесни за окачване на вещи. Окачването на малка чантичка до лицето е практично за всичко, което трябва да достигнете лесно през нощта или сутринта (напр. мобилния си телефон). Съществува и малка мрежа за багаж, като например на гърба на предната седалка в самолет или автобус, в леглото. Чантите за пране с кукички също са лесни за закачане. Истинските професионалисти в спалния автомобил могат да използват дори тези раници, които могат да се разгъват като висящи органайзери. Защото да се опитвате да извадите нещо от куфара или раницата си във влака е тетрис за напреднали пътници, поне ако сте четирима с багаж в едно купе. Добра идея е да се организирате така, че да не ви се налага да правите много неща в купето. Вече сме се преоблекли на гарата (без пижами, а с много удобни ежедневни дрехи, които можете да носите и на следващата сутрин) и сме си измили зъбите.

До леглата има коридор с ширина около 70 см, който е още по-тесен при вратата. Има място за багаж на три места: В това тясно парче от пода пред леглата, където, разбира се, той постоянно пречи. Има място под седалките с височина около 30 см (и след това, разбира се, с дълбочина 70 см и дължина 180 см, точно както матраците). Ние обаче вече имахме голям кашон и голяма купчина плат (торби за пране за леглата???). И като трети вариант, във вдлъбнатината до горното легло има допълнително място за багаж (с размер на средно голям куфар), който също може да бъде обезопасен там със защита срещу падане. Това, което искате да качите там, трябва да е поносимо и да не е прекалено тежко. Ние поставихме там нашата сгъната ръчна количка Fuxtec, раниците под седалките, малкия куфар на долното легло (заедно с 5-годишното дете), а големия куфар и обувките на пода.

Опитът от пътуването:

Всеки, който има опит с железниците, е естествено подготвен за неочаквани ситуации. В Мюнхен, според електронното табло на перона, очаквахме нашият вагон да спре в зоната E и F на перона. Затова отидохме с багажа си до края на перона (Мюнхен е крайна гара). Когато сините вагони Nightjet пристигнаха в 23:00 ч. (20 минути преди заминаването), нашият вагон беше в самото начало. Така че на перона имаше голям поход на всички пътници. При пътуването на връщане в купето ни чакаха три хартиени торбички с бутилка вода, чехли, тапи за уши и малка кърпа. Имаше и информационна брошура за леглото и три менюта за закуска, които да отбележим. От вътрешната страна на вратата имаше чип карта, която може да се използва за отваряне на вратата отвън, когато отидете до тоалетната през нощта. Всичко това липсваше по време на пътуването в обратна посока. Във всеки вагон има по две тоалетни, едната от които е с душ. При пътуването на отиване едната тоалетна беше счупена, а при пътуването на връщане другата тоалетна (с душ) беше счупена. По време на пътуването на отиване получихме два подноса за закуска, всеки с две пресни кифлички, масло и малко бурканче сладко, около час преди пристигането и бяхме попитани дали искаме кафе или чай. По време на обратното пътуване посочихме, че не искаме закуска, за да можем да спим по-дълго. Пристигнахме във Венеция навреме. При обратното пътуване обаче закъсняхме с 1,5 часа при пристигането си в Мюнхен (пристигане около 08:00 ч.), въпреки че напуснахме Венеция навреме. Все пак щеше да има достатъчно време за закуска - но дори когато поискахме, нямаше дори чаша кафе. Малко след качването на борда някой раздаде бутилки шампанско и при двете пътувания. Малко след като влакът потегли, служителят на влака дойде да обясни и да вземе билетите и поръчките за закуска. Подпечатаните билети бяха върнати на сутринта, около 1 час преди пристигането на влака. Бяхме събудени 20 минути преди пристигането от почукване на вратата.

Какво е усещането да спиш в спален вагон?

Горното легло беше много лошо заради разделената повърхност за спане. С 2-годишно дете заедно на 70 см е много тясно, но беше много по-добре, отколкото очаквах. И двете деца спяха много добре. Да прекараш такова дълго пътуване с деца, които спят, вместо да хленчат или да се карат, наистина си струва теглото в злато. Ние, възрастните, наистина не спахме добре от люлеенето, тряскането и бърборенето. Люлеенето наистина има успокояващ ефект, но аз не заспах наистина дълбоко или спокойно. Когато влаковете имат по-дълъг престой на гарите за прекачване, те спират, понякога електричеството, а оттам и вентилационната система, прекъсва за 10-20 минути и тези промени постоянно ме будеха. Като последица от люлеенето на следващия ден винаги имах проблеми с чувството за равновесие и усещането, че ходя по люлеещ се кораб.

Заключение:

Предварително си мислех, че нощта във влака или ще ми се стори ужасна, или ще ме развълнува. Сега съм доста нерешителна. Мисля, че пътуването в двуместен спален вагон (без неудобното горно легло) и по малко по-дълъг маршрут с по-ранно тръгване и по-късно пристигане щеше да е по-спокойно. В крайна сметка обаче пътуването винаги е неудобно, независимо дали седиш 10 часа в колата, или трябва да станеш много рано, за да стигнеш навреме до летището, а след това да седнеш натъпкан в самолета. Пътуването със спален вагон определено не беше по-лошо - но не беше толкова приятно, колкото се казва в рекламата ("пристигнете на сутринта отпочинали на мястото на вашата почивка"). Но освен това сте с чиста съвест, че пътувате по начин, щадящ климата, а за децата пътуването със спален вагон беше преживяване, за което обичат да разказват.